За някои ще изглежда странно, но дори оръжията за меле имат известна степен на износване. За това са знаели и в Руската императорска армия. Войските имаха строги правила, според които можеше бързо и лесно да се определи дали пулът все още е подходящ инструмент или е време да се предаде за пирони и подкови. Разбира се, този регламент често се нарушаваше, особено в отдалечените гарнизони. И все пак какви оръжия за меле в империята се смятаха за безполезни?
В началото на 20-ти век правилата в руската армия относно оръжията с остриета бяха преиздадени през 19-ти век, макар и не без промени. Така например в първите години на миналия век РИА (Руската императорска армия) изостави практиката за изкуствено притъпяване на саби и пулове в мирно време. Сега оръжията винаги трябваше да се държат остри и да се поддържат в правилен ред от отговорен военен персонал. По правило заточването в мирно време се актуализира веднъж годишно след зимни класове. Единствените изключения бяха щуките за казаците, уланите и кирасирите. Заточени са само веднъж и то фабрично.
Всички остриета, според правилата, действащи в армията, трябваше да бъдат проверявани от властите поне веднъж на две години. Специално за тази задача в частите бяха обособени длъжности за щабни офицери. Най-често това са били военни специалисти с артилерийско образование. Смятало се, че те са били най-образованите и технически подковани хора в сухопътната армия на империята.
>>>>Идеи за живота | NOVATE.RU<<<<
Имаше за всеки тип оръжие и свои собствени правила за отхвърляне. След това всички холодни оръжия, които не преминаха армейски тестове, бяха изпратени за утилизация. Така например за пуловете имаше два етапа на проверка. Първо, острието беше проверено за наличие на черупки, счупвания, прорези, както и прорези, ремонтирани чрез запояване. При установяване на поне един от изброените признаци от страна на отговорното лице, оръжието се счупвало и изпращало за скрап.
Ако пулът премина първия етап на проверка, вторият го чакаше. Острието на добър пул, подходящ за обслужване, не може да бъде повече от 1 инч (25,4 мм) дълго, не повече от 2 линии (5,1 мм) ширина, не повече от 1 линия (1,25 мм) дебелина мм). Освен това не трябва да има пукнатини, ожулвания или разкъсвания по дръжката на оръжието. Върхът, устата и скобите на пуловете трябваше да се държат добре и да имат здрава спойка. По този начин само пулът, преминал всички проверки, посочени по-горе, може да се счита за подходящ за използване в армията.
Ако искате да знаете още по-интересни неща, тогава трябва да прочетете за защо руските войници вятър странни превръзки на краката му по време на Първата световна война.
източник: https://novate.ru/blogs/280422/62850/