Има няколко известни метода за свързване на електрически проводници в линейни вериги и разпределителни кутии, сред които най-често срещаните са:
- Запояване.
- Заваряване.
- Изпитване под налягане.
- Прилагане на специални скоби (винт, болт и др.).
Забележка: Всички горепосочени опции за формиране на надежден контакт се договарят в PUE и се приемат за задължително изпълнение.
За запояване е необходим поне поялник с поток и спойка, а заваряването и кримпването ще изискват още повече време и пари. Специалните затягащи клеми са малко по-евтини, но не винаги осигуряват надеждна връзка.
Дизайн на конектора
Изобретателните китайски инженери наскоро излязоха със специални тръбни съединители, вътре в които е поставено спояващо съединение (снимка по-долу).
Този дизайн е доста ефективен, ако трябва да се свържат не много дебели и гъвкави проводници. За да оцените правилно това изобретение, ще трябва да се запознаете с устройството му по-подробно.
Разглежданият конектор се състои от следните основни части:
- Прозрачни термосвиваеми тръби.
- Две пръстеновидни образувания на лепило.
- Пръстен, направен на основата на ниско топяща се спойка (ясно се вижда на снимката по-долу).
От описанието на дизайна следва, че той е в състояние да опрости и улесни обичайната процедура за свързване на проводници, доколкото е възможно. За да се оцени ефективността на новия метод, ще бъде необходим следният експеримент.
Свързване на твърди проводници
Нека се опитаме да тестваме съединителя на едножилни твърди проводници, за които почистваме двата края и ги вкарваме в тръбата. След това затопляме пръстена, разположен в централната част, със сешоар. Веднага след като спойката се стопи, започваме да затопляме останалата част от тръбата, което води до връзката, показана на снимката по-долу.
На пръв поглед изглежда, че контактът е излязъл надежден, но все пак трябва да бъде тестван за здравина. За да направите това, ще трябва да издърпате краищата на запоените проводници малко по-силно. Оказва се, че такова запояване просто се разпада при механично напрежение.
Въз основа на това могат да се направят следните заключения:
- този метод не е подходящ за свързване на твърди проводници без образуване на механично усукване;
- предварителното калайдисване на свързаните проводници донякъде подобрява резултата;
- в този случай обаче самото използване на тръби с припоен пръстен става безсмислено.
При работа с тънки и гъвкави проводници резултатът е малко по-добър от вече разглеждания случай. По този начин това изобретение има право да съществува, но е подходящо само за решаване на ограничен кръг от проблеми.