Съпругът ми и аз живеем в Ленинградска област от доста време. През лятото се преместваме в дачата, която се намира съвсем близо до дома ни. А през зимата трябва да се върнете в града и да оставите любимата си лятна вила.
Като правило, през студения сезон не излизаме извън града. Но тази зима беше изключение. Неочаквано обаждане ни накара да скочим от леглото и моментално да се втурнем към дачата.
Вечерни изненади
Тиха зимна вечер със съпруга ми пихме чай и гледахме любимото си предаване по телевизията. Но спокойствието ни беше прекъснато от внезапно обаждане. За моя изненада беше председателят на SNT. Той започна да ни се кара с голямо недоволство.
Както се оказа, председателят забеляза непознат в нашата дача. Той се нахвърли върху непознатия, мислейки, че това е крадец. Горкият мъж се опита да спре председателя и каза, че е бил нает за пазач на тази дача. Представителят на SNT беше объркан. Той се срамува от това поведение. Дори си купи бутилка, за да се извини на мъжа. Председателят ни помоли да докладваме, че наемаме работници за дачата, за да избегнем неприятни ситуации.
Вечерното обаждане изненада съпруга ми и мен. Дори не бяхме наближили да наемем пазачи за дачата. В паника заповядах на съпруга си да се приготви и да отиде в дачата. Трябваше спешно да се разбере кой се е установил там по време на нашето отсъствие.
Отиваме бързо до дачата
Съпругът ми бързо запали колата и ние се втурнахме към дачата. През цялото това време се тревожех за зимните си приготовления, на които отделих много време.
Когато пристигнахме, веднага нахлух в къщата. Но там нямаше никой. На територията на дачата имаме още няколко стопански постройки и баня. Тогава забелязвам, че лампата свети във ваната и от комина излиза дим. Гневът нямаше граници. Със съпруга ми бягаме в банята и виждаме много интересна картина.
Небръснат мъж лежеше внушително на пейката. Изглеждаше много подреден и пренебрегнат. Непознатият беше увит в любимата ми кърпа и облечен с пантофите на съпруга ми. Очевидно крадецът се е разхождал из къщата и е успял да свърши домакинската работа там. Мъжът изобщо не се смути пред нас. Считаше ни за съседи и с пълна гордост заяви, че работи тук като пазач.
Съжалявам за горкия!
С гняв нападнахме непознатия.
Веднага разбра, че пред него са истинските собственици на дачата. Мъжът започнал да обяснява, че няма собствен дом. Той се скиташе из района и му беше много студено. А портата към нашия двор беше широко отворена. Тогава непознатият решил да вземе ключалките и да се стопли.
Мъжът твърдеше, че няма да открадне нищо (макар че изяде част от нашите доставки, но нямам нищо против). Ние се смилихме над човека и го пуснахме с Бог. И на председателя беше казано, че няма да наемаме пазач в близко бъдеще, и му благодари за бдителността.