Интересът към руските бани ме вдъхновява да пътувам до селата от Московска област в търсене на „автентични“ парни бани. Според мен те запазват същата атмосфера, каквато липсва в частните московски бани.
Планирах едно от пътуванията си до село Спас, където ме чакаха добрият ми приятел Николай и местен жител. Николай ми уреди пълноценна обиколка на селото и местните забележителности.
Една от тези атракции беше банята, до която отидохме, след като проучихме района. Първото нещо, което забелязах, беше подкова, окачена над входа. Известно е, че носи късмет. Въпреки факта, че суеверията губят предишната си сила (сега злите баници вече не се страхуват) да видиш такъв детайл все още е хубаво.
Съблекалнята и вътрешната стая са скромно, но с вкус декорирани. В съблекалнята се подреждат дърва за огрев, които се използват за разпалване. В стаята бяха настанени не само пейки, но и пералня, което се оказа много необичайно за мен. На масата в парната баня лежеше дървена лъжичка, която би трябвало да гребва вода. Лопатката ясно показваше признаци на многократна употреба - леко потъмня, но не загуби външния си вид.
Пералнята се превърна във връхната точка на тази стая. Факт е, че това не е обикновена кола, а добро старо "EVI". Този „механизъм“ ми напомни за детството ми - същият EVI беше в апартамента на родителите ми. В онези години, след измиване, бельото трябваше да се изплакне и изстиска, което всички отдавна забравиха, тъй като автоматичните машини дойдоха да ги заменят. Не знам доколко автомобилът е съвместим с парната баня и дали ще му навреди. Но няма да се учудя, че технологията, произведена от Съветския съюз, може да издържи дори при топлина по Целзий
Прозорците в съблекалнята имаха необичайна форма и аз се асоциирах със старата тръба с картини от телевизора. Въображението ми не ме подведе - Николай имаше подобен образ. На пръв поглед дори ми се стори, че прозорецът е направен от една такава картинна тръба. Двойната рамка не позволява почти нищо да се вижда извън банята, но пропуска плахите лъчи светлина в стаята.
Скромната обстановка се допълваше от разнообразни метли. Дъб, бреза, евкалипт, с клонки от хвойна. Според моя "водач" таванът, рафтовете и стените са от липа. Днес банята беше празна, защото денят на банята в селата се пада в събота. Пристигнах в неделя, когато ароматът на хвойна още не се разсейваше и едва се усещаше.
Бях напълно доволен от посещението си в баня Спаска. Това пътуване стана за мен не само повод за придобиване на нов опит, но и повод да се потопя в отдавна забравени спомени от детството.
Никога не съм мислил, че мога да видя тридесетгодишна кола и прозорци, подобни на CRT, в парната баня.