Великият командир Юлий Цезар влезе в историята като смел, умен, хитър командир. Той прекарва много години в битки и битки далеч от родината си, печелейки победа след победа. Но не беше пощаден от бунта на собствените си войници, с който се справи с чест. Помогна му само една дума, изречена и чута навреме от недоволната страна.
1. Накратко за външните войни от онова време и в частност за Цезар
С напредване на възрастта Гай Юлий Цезар започва да действа различно по въпросите на войната. Ако по-рано, като млад, римският командир щеше да действа стриктно според предварително изготвен план и след няколко години война щеше да спечели победа, а след това в своите петдесет и повече, той вече влезе различно. След завладяването на Египет и неговата царица Клеопатра той става баща. Владетелят му ражда красив син, кръстен на прочутия баща Цезарион. И самият Цезар беше уморен от такъв живот и безкрайни войни. След като до него стигнала новината, че Фарнак вдигнал бунт, Юлий дори не събрал войски. С малък отряд войници той отиде в Киликия.
Това беше направено, за да се намалят пътните и съответно времевите разходи, тъй като Понтът се намираше в непосредствена близост до този район. Освен това Гней Домиций Галатий беше тук с това, което остана от легионите му след победата на Цезар. Освен това Галатия беше наблизо, управлявана от Дейотор. Кралят бил съюзник на Гней Помпей Магна, съперник на Юлий. Затова им казал, че ще им прости вината, ако му предоставят войските си за борба с Фарнак. Разбира се, политиците не влизаха в спор, а осигуряваха всичко необходимо.
Цезар се срещна с войските на Фарнак близо до Зела (градът се намираше на територията на съвременна Турция). Отне му само три дни, за да ги победи напълно. В писмо до съвета, изпратено преди завръщането си в Рим, Цезар пише три думи, които са известни и на нашите съвременници – veni, vidi, vici. Както всички разбираме, в превод те означават „дойдох, видях, победен“.
Но останалите не дойдоха. За да предотврати бъдеща многогодишна гражданска война и значителни жертви в нея, командирът трябваше да замине за Африка. Именно там се заселва Метел Сципион, бивш помпейец, който става съюзник на владетеля на Нумидия Юба.
2. Вътрешен проблем - бунт на войници
Важен проблем беше бунтът на легионите, които стояха близо до Рим. Уморени от години на война, липса на заплати, дълга раздяла със семействата си, войниците вдигат бунт. Техните лидери се срещнаха с Цезар на Марсовото поле. Бунтовниците очакваха, че исканията им ще бъдат изпълнени и ако бъдат отхвърлени, те заплашиха да щурмуват Рим. Но всичко се случи по съвсем различен сценарий.
Само една фраза на командира ги накара да се разпръснат и да се върнат с молба за прошка. Юлий не проговори дълго, само каза: „Вие сте уволнени, тръгвате си, граждани“. Това беше последната дума, която изигра ключова роля. Граждани са имали предвид цивилни. Те няма да вземат такива хора в Африка за предстоящата война, а трябваше да има добра плячка. Освен малка заплата уволнените легионери не видяха нищо друго.
Разбира се, това не отговаряше на повечето войници, чийто смисъл на живот беше война, безнаказаност, достъп до плячка, безусловна власт над населението на победените територии. Естествено, те бяха готови да се бият за Рим и Юлий Цезар при почти всички условия. С една фраза великият диктатор успокои недоволните и получи на свое разположение лоялни войници.
Продължавайки четенето на темата, колко са платили за службата на легионерите в древен Рим и за какво са харчили парите си.
Източник: https://novate.ru/blogs/080821/60093/
ИНТЕРЕСНО Е:
1. Неуловимият Junkers: бомбардировач Ju 86 на голяма височина, който беше извън обсега на съветската противовъздушна отбрана
2. Пистолет Макаров: защо съвременните модели имат черна дръжка, ако в СССР беше кафява
3. Как огромен кораб успява да остане на сравнително малка котва в течението