Приветствам всички в канала за гаражни и крайградски самоуки заваръчни и шлосери. Тук в нашите статии и видеоклипове се опитваме да дадем работни съвети на начинаещите, така че пътят им към нормални резултати да не е толкова дълъг и стресиращ!
Заваряване на тънки метали с електроди, заваряване с издърпване - това е най-лесният начин за заваряване на такъв метал. Но и тук начинаещите имат проблеми. Това са чести метални изгаряния.
В тази кратка статия ще ви покажем основната причина за това явление и ще ви дадем няколко прости съвета как да сведете до минимум изгарянето на тънък метал при заваряване с разкъсване.
Какво най-често заваряваме за домашните си нужди? Това са всякакви конструкции от профилна тръба. Това е сравнително евтин и издръжлив материал. Но има малка дебелина. За къщата най-често вземат тръба с дебелина 1,5-2 мм.
Нека разгледаме основните съвети за заваряване без изгаряне на такива тръби и след това да покажем най-значимия проблем и неговото решение.
- Готвим с електроди с рутилово покритие, такива електроди лесно се запалват, за да готвят точка по точка.
- Опитваме се да изберем диаметъра на електрода според дебелината на метала, който ще се заварява, не е необходимо да готвим всичко на три.
- Поставяме права полярност, свързваме този държач с електрод към минуса на заваръчния инвертор, така че има по-малък шанс за изгаряне.
- Пролуките преди заваряване в съединението трябва да са възможно най-малки; при големи пролуки краищата на тръбата се топят много лесно и бързо.
Ако следвате препоръките по-горе, ние вече сме на половината път към заваряването без горелка.
И сега ще покажа, според мен, най-основната причина за изгаряне. Когато работите постоянно, вече не забелязвате детайлите, които съставляват добрия краен резултат. Но когато внимателно разложите действията си на отделни моменти, тогава всичко става ясно.
Повторното запалване на електрода е мястото, където се получават най-много изгаряния за начинаещи. Тоест как да се запали отново, къде в шева.
Започваме да готвим шева. Запалваме електрода, започва да се появява заваръчна вана, металът под електрода се топи, допълнителен метал тече от електрода във ваната. Тази баня сякаш се разпространява във всички посоки, тук откъсваме електрода.
През маската, след като се откъсне, виждаме блясъка на заваръчната вана - тя е сякаш кръгла, леко овална. В момента на раздяла снимаме с око нейните контури, границите на ваната.
За част от секундата ваната започва да се охлажда и избледнява. В този момент трябва да насочим електрода обратно към метала, за да направим следващата точка. И тук трябва да го направите правилно.
Повторното запалване трябва да се извърши точно в границите на точката на охлаждане. Тоест, покритието на електрода не трябва да излиза извън тази граница, нека в момента на запалване да станат на същото граница на линията и покритие, можете дори да влезете малко в охлаждащата вана, с милиметър, не Повече ▼.
Защо така?
Ако запалите отново извън границата на охлаждащата баня, тогава има и много горещ тънък метал, плюс във всеки случай ще има празнина между ръбовете. Част от дъгата удря тази празнина и моментално топи ръбовете, това е прогарянето.
И ако запалим отново в границите на предишната баня, тогава дебелината на метала вече е по-сериозна тук, ние вече сме заварили точка върху основния метал. Освен това няма празнина между ръбовете. Дъгата моментално разтапя ваната и тя се разпространява още малко. Тук откъсваме електрода и всичко се повтаря отново.
И така, точка по точка, заваръчният шев запълва празнината, свързва ръбовете на металите, които се заваряват. И е по-малко вероятно да изгори с този метод на заваряване, отколкото да се запали произволно малко по-далеч, малко по-близо до предишната заварена точка.
Вече показвах тази техника преди, така се получават красиви стегнати шевове. Редовните читатели на канала вероятно ще запомнят това. Просто сега е дошла правилната мисъл и с такава техника на заваряване намаляваме и вероятността от прогаряне. Така се оказва две в едно, красив шев и няма да има прогаряне.